По време на веселите тържества, подгрявани от водката, в Москва и нейните околности, Владимир Путин вероятно вдига тост за изминалата 2016 г. и особено за месец декември. Каквато и да беше, добра или лоша, изминалата година беше важна лично за този лидер с железни юмруци, за този енергиен цар и любим „главен злодей” на западните средства за масова информация. Почти през цялата година Русия постоянно беше източник на страх за Запада, което предполагам, доставяше голямо удоволствие на Путин. Но през декември годината му поднесе щедри подаръци в трите най-враждебни направления. През последната седмица на 2016 г. Япония, Катар и Америка направиха великолепни подаръци на Русия. По този начин те потвърдиха бъдещите победи на Москва в дипломатическите и енергийни игри през 2017 година.

Двудневната визита на Путин в Япония преди две седмици е стимул за всички, които имат намерение да правят бизнес с Русия през следващата година. В хода на срещата бяха подписани 60 икономически споразумения, 23 от които са енергийни договори между руската държавна нефтена компания „Роснефт” и конгломерат от японски компании. Милиарди долари ще циркулират между Япония и Русия в бъдеще. Те ще се използват главно за добив на нефт, за строителство на още един завод за LNG в Сахалин, а също така и за строителство на газопровод до остров Хокайдо. На пръв поглед дори само тези сделки свидетелстват за успеха на проведената среща. Но освен всичко друго, в това посещение се крие и ключът към водещата роля на Русия в глобалната дипломатическа и делова сфера през 2017 г. До своето първо посещение в Япония за последните 11 години, Владимир Путин се е срещал с премиера Шиндзо Абе минимум 15 пъти на различни международни срещи. Изглежда, че Абе наистина е имал желание за провеждането на такава двустранна среща в родината си. Причината за това са два сложни въпроса, които не му дават спокойствие, както в личен, така и в политически план.

 

Първият е свързан с териториалните разногласия между Япония и Русия по повод на спорните острови, разположени в близост до Хокайдо, които Япония нарича „Северни територии”. Абе има прекрасна възможност да накара Русия да започне да обсъжда възможното им предаване на Япония. Токио отдавна настоява за правото си на суверенитет върху тези острови завзети от Съветския Съюз по време на Втората световна война.

 

Този спор продължава да бъде пречка и пред подписването на мирен договор между страните, което е вторият въпрос, който не са обсъждали формално от 1956 г. Абе остана огорчен, че руснаците си заминаха без да направят нищо конкретно по тези два въпроса. Освен това, много хора определиха отказа на Путин да се възползва от гостоприемството на Абе като неуважение – Путин не пожела да посети горещия извор и да приеме като подарък кучето, което беше допълнение към вече нанесената рана. Японските средства за масова информация оцениха това като неуважение към неофициалния дипломатически протокол и като явно унижение на техния премиер. Но Путин майсторски играеше на ръба и наблюдаваше своя японски колега без да мигне, изпитвайки удоволствие от перспективата да пооскубе оперението му. Всъщност той дойде и си отиде, поставяйки своите условия, без да поема ангажименти в угода на поканилата го страна повече от това, което беше необходимо.

 

Но по-важно е, че тази среща помогна на Путин да си създаде шаблон за своите действия през 2017 г. Тя позволи на Путин да установи основополагащите правила по отношение на това как Русия възнамерява да действа в съответствие със своята политика през новата година. Погледнато отблизо, решението на Абе да покани на гости Путин, даже с риск да наруши въведените по отношение на Москва санкции след анексирането на Крим, свидетелства за стратегическата слабост на Япония, а така също и за отчаяното й желание да подобри отношенията си с Русия. Япония, например има съществена изгода от руския енергиен импорт, който включва нефт и LNG. Близостта й с Русия позволява доставките да се осъществяват за няколко дни, докато на другите вносители са им необходими няколко седмици. Това дава на Токио възможност да взима решения относно количествата и цените на енергийните ресурси в много кратки периоди от време. За четвъртата икономика в света проблемът с доставките и цените на горивата може да има парализиращ ефект и ефект върху енергийната й сигурност.

 

Победата на Тръмп на президентските избори в САЩ предизвика стратегическо объркване в Япония. Той лансира идеята Япония и Южна Корея да притежават ядрено оръжие, а не да разчитат на помощта от Америка срещу евентуален агресор. Но въпреки че тези изказвания бяха опровергани, Тръмп изпрати ясно послание към старите съюзници на Вашингтон. Той обяви за държавен секретар бившия глава на ExxonMobil Рекс Тилърсън, който е истински подарък от Вашингтон за Русия точно преди края на 2016 г. Добре известните връзки на Тилърсън с Путин и обкръжението му значително ограничават възможностите на Япония да бъде посредник между Америка и Русия.

 

Третият важен момент в засилване на влиянието на Русия се случи в началото на декември в Катар. Възобновяването на контактите между двете страни, заемащи противоположни позиции в сирийската гражданска война, е под формата на сътрудничество в сферата на енергийните сделки. Инвестиционният фонд на Катар Qatar Investment Authority заедно с компанията Glencore, търговец на суровини, подписаха споразумение за придобиване на 19,5% от акциите, голямо парче от баницата, на държавната „Роснефт”. Според изпълнителния директор Игор Сечин, тази приватизационна сделка е най-голямата в цялата история на Русия. Сделката на стойност 11,3 милиарда долара е помощ за руската икономика, страдаща от ниските цени на нефта, икономическата волатилност и санкциите на САЩ. За Катар това е златна възможност да придобие голям брой акции в една от най-големите нефтени компании в света и така да осъществява контрол върху флуктуациите на нефтения пазар. В същото време сделката направи възможен и дипломатическия компромис с Русия, която стана надежден съюзник на Катар в сирийската гражданска война. При тази ситуация бъдещето на Башар Асад като президент на Сирия не буди никакви съмнения. Някои експерти разглеждат сделката на Катар с руската „Роснефт” като свидетелство за прагматизма на Катар във външнополитическите отношения. Обаче, безспорно е, че този прагматизъм е в полза на Русия и на нейната глобална демонстрация на сила. Победата на Тръмп вече даде сигнал за промяна по отношение на политическите и икономически перспективи на Русия. Добавете към това многомилиардните доларови енергийни сделки заедно с мълчаливото, одобрително кимане с глава на Япония и Катар и ще получите една Русия, която през новата година ще има възможност да води играта от позицията на велика сила.

 

Автор: Ништа Чаг
Източник: Forbes

Превод: а-спекто