На 15 декември в четвъртък лидерите на страните-членки на ЕС приеха решение, според което Украйна няма да може нито сега, нито в бъдеще да стане пълноправен член на ЕС. Тя няма да може да разчита на предоставянето на гаранции за своята сигурност или на получаването на военна помощ от ЕС. Освен това гражданите на Украйна няма да имат право на свободно движение и работа на територията на страните от ЕС. Това решение лидерите на страните от ЕС приеха под натиска на Нидерландия.

 

Какво означава това решение?

 

На 15 декември в Брюксел фактически беше разрушена главната мечта на украинската власт – Украйна да влезе в ЕС. Заедно с това беше нанесен удар по цялата политическа система на украинската власт. „Революцията на достойнството“ (както я наричаха в Украйна), която избухна в периода от декември 2013 до февруари 2014 г., и завърши с държавен преврат и отстраняване на президента Виктор Янукович от власт, премина именно под лозунгите за евроинтеграция на страната. През март 2014 г. Украйна подписа политическата част на договора за асоцииране с ЕС, а през юни – и икономическата част. Предполагаше се, че постепенно Украйна ще приведе своето законодателство в съответствие с европейското, ще изпълни редица задължителни изисквания и след това в обозрима перспектива ще стане пълноправен член на ЕС. Украинската власт разглеждаше този договор като първа крачка по този път. А следващата крачка беше да бъде даден безвизов режим на украинските граждани за страните-членки на ЕС.

 

Изведнъж обаче процесът на присъединяване на Украйна към ЕС зацикли. Той беше одобрен от 27 страни от всички 28 страни-членки, от Европарламента и от самия парламент на Украйна. Единствено холандското правителство отложи решението. Мнозинството от гражданите на Нидерландия се обявиха против присъединяването на Украйна на проведен референдум. На заседанието на лидерите на страните-членки на 15 декември премиерът на Нидерландия Марк Рюте повдигна няколко изисквания към договора за асоцииране на Украйна. Останалите лидери се съгласиха с тези изисквания. В своето изявление от 15 декември лидерите на страните от ЕС подчертават, че договорът за асоцииране на Украйна не потвърждава статута на Украйна като кандидат-член на ЕС. Този договор не се ангажира с това да потвърди подобен статут и в бъдеще. Той не съдържа ангажименти ЕС да предоставя колективни гаранции за сигурност на Украйна, както и военна помощ. Не дава и права на украинските граждани да живеят и работят на териториите на страните от ЕС. Не съдържа и задължение ЕС да предоставя на Украйна финансова помощ.

 

Съглашението не ограничава и правото на страните-членки на ЕС да урегулират всички тези въпроси с Киев в двустранен порядък. В изявлението на лидерите е особено подчертано, че борбата с корупцията трябва да заема централно място в укрепването на отношенията между страните. В петък премиерът на Нидерландия Марк Рюте съобщи, че правителството на неговата държави ще направи предложение към парламента за ратификация на договора за асоцииране на Украйна към ЕС. Но дори парламентът на Нидерландия да ратифицира този договор, това не означава незабавно въвеждане на безвизов режим. На 15 декември на срещата на лидерите бяха одобрени и правилата за безвизов режим за гражданите на „трети страни“. Това беше предпоследната крачка към това Украйна да получи безвизов режим за своите граждани. Последната крачка ще бъде направена на сесията на Европарламента на 3 април 2017 г., когато депутатите ще гласуват конкретно за Украйна. И в случай на положително решение Европа ще отвори вратите си за украинците. Но само за туризъм, няма да им разреши да живеят там или да работят. А именно за това да живеят и работят там мечтаеха украинците през последните две години. Именно за това говореха и на Майдана. Мечтата не се осъществи. За неопределено дълъг срок се отлага и придобиването от страна на Украйна на статута на кандидат-член на ЕС. Който сам по себе си нищо не означава, тъй като можем да си припомним историята с Турция, която подписа договор за асоцииране през 1963 г., а получи статут на кандидат-член едва през 2000 година, но решението е отложено и досега.

 

Реакцията на Украйна – официална и неофициална

 

Президентът на Украйна се опитва да замаже положението. „Ние отстоявахме принципна позиция да не допуснем нови преговори с неопределена перспектива във времето и да не допуснем никакви изменения в текста на договора, както и повторната му ратификация от всички страни-членки на ЕС“, написа той във Фейсбук страницата си. Но за това, че посочените в изявлението на лидерите от 15 декември подробности напълно противоречат на всички съвместни планове между Украйна и ЕС, президентът мълчи по понятни причини. Условията, при които страната би получила безвизов режим (ако изобщо получи), всъщност не могат да бъдат определени по друг начин освен като унизителни. Мнозинството от анализаторите, близки до властта, уверяват, че всичко върви по план. „Поправките, които Нидерландия прави в договора за асоцииране на Украйна към ЕС, не носят нищо ново. Просто това се прави за вътрешния холандски потребител“, казва например експертът от Аналитичния център към Съвета за външна политика „Украинска призма“ Сергей Герасимчук.

 

Това е фактически провал на целия евроинтеграционен проект, доколкото там са записани неща, които директно противоречат на всички съвместни планове и дори мрачни перспективи, които се задаваха пред Украйна“, подчертава политологът Павел Рудяков. Той напомня, че в навечерието на срещата на лидерите на страните-членки Витолд Ващиковский, министърът на външните работи на Полша, каза, че за поляците тези поправки, които внася Холандия са неприемливи, тъй като ако се изключи от договорът за асоцииране, всякакъв намек за каквато и да е перспектива за присъединяване на Украйна към ЕС, то тогава всичко губи смисъл. „Получава се така, че полякът в този случай е по-голям защитник на украинските интереси, отколкото украинският му колега, или пък който и да е от украинското ръководство – иронизира Рудяков. – Разбира се поляците бяха принудени да приемат тези поправки, но все пак тази реакция е характерна. А ние се правим, че всичко върви по план, че нищо не се е променило, но не е така. В договора освен отказ от членство, има още отказ за военна помощ, на която ние бихме могли да разчитаме, ако се наложи, както има и отказ от финансова помощ. Дори това е достатъчно крехкото асоцииране да се превърне просто в една хартийка.“

 

Преди се страхуваха да лишат украинците от надежди. Сега вече не се страхуват. По сведения от дипломатическите кръгове, тази позиция не е само на Нидерландия, но и на Франция и Германия“, казва бившият шеф на пресслужбата на Министерството на външните работи на Украйна Олег Волошин. Украинските социални мрежи вече кипят от негодувание. Гневят се на европейците: „Пак ни излъгаха.“ Питат: „А за какво ни е безвизов режим, ако няма пари. Явно няма да можем да работим в Европа.“ И призовават да се отмъсти на Нидерландия.

 

Старите холандски майстори

 

Веднага след резултатите от срещата украинските медии започнаха да пишат, че причината Нидерландия да оказва съпротива се крие в нежеланието на холандците да помагат с пари на Украйна. Но в историята на отношенията между двете страни неотдавна възникна още един интересен детайл, който не можеше да не се отрази на отношенията на холандците към Украйна. Още преди повече от година, по време на посещението на Порошенко в Холандия, по думите на министъра на външните работи Климкин, холандците повдигат въпроса за връщането на картини на средновековни майстори, откраднати от музея в град Хорн, които в момента се намират на украинска територия. Сътрудниците на музея наемат холандския детектив Артър Бренд, който установява, че няколко високопоставени украинци имат отношение към опитите откраднатите картини да бъдат продадени – това са Валентин Наливайченко, бивш шеф на службата за сигурност на Украйна, Олег Тягнибок, председател на украинската националистическа партия „Свобода“, както и Борис Гуменюк, заместник-командир на доброволческия батальон на ОУН (Организация на украинските националисти). По думите на детектива, Гуменюк е искал от холандците 50 милиона евро, за да се върне колекцията от картини отново в музея на град Хорн. От декември 2015 година една от главните теми в холандските медии е изчезналата колекция. До пролетта на 2016 г. картините не са върнати. Чак след априлския референдум в Нидерландия 4 от откраднатите 24 картини са предадени в посолството на Нидерландия от сегашния ръководител на украинската служба за сигурност Василий Грицак. Съдбата на останалите картини е неизвестна. Нито един от изброените участници в холандската афера не е привлечен към отговорност.

 

Автор: Захар Виноградов
Източник: РИА Новости

Превод: а-спекто