Срещата на най-високо равнище може да разреши 70-годишния спор за изолирана верига острови, за чието владение претендират както руските, така и японските националисти.

Ако всичко върви по план, тази седмица японският министър-председател Шиндзо Абе ще влезе в парна баня заедно с руския президент Владимир Путин в горещите минерални извори в Нагато – родния град на Абе, който се намира точно на отсрещния бряг на Японско море срещу Русия. С тази покана към Путин да му гостува в традиционен „онсен”, както се наричат вътрешните и външните басейни с гореща минерална вода, Абе не цели нищо друго освен да влезе в историята – като убеди руския лидер окончателно да подпише мирния договор, с който биха приключили официално Втората световна война. Този договор се изплъзва много пъти на руските и японските лидери след първия им неуспешен опит през 1956 г., като се проваля винаги заради спора за верига острови, които са разположени между най-северния японски остров Хокайдо и полуостров Камчатка и са били завладени от Червената армия през последните дни на войната.

За Абе тази среща на върха в „онсен” е както лична, така и стратегическа. Той инвестира безпрецедентно голям политически капитал и лично време, за да изгради разбирателство с Путин, провеждайки десетки срещи с руския лидер, откакто е поел министър-председателския пост преди около четири години. Външният министър и министърът на икономиката от правителството му извършиха редица дипломатически совалки до Русия и обратно, за да положат основите на срещата на върха, като последното им посещение бе преди десетина дни.

Говори се, че Абе копнее да изпълни мечтата на баща си Шинтаро Абе, също водещ консервативен политик с над трийсетгодишна кариера, започнала в края на 50-те години на ХХ век. През 80-те години на ХХ век, когато е външен министър, старият Абе отдава години на изковаването на връзки с тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов с надеждата, че едно мирно споразумение ще го направи министър-председател. Неговият син също така има желание да забие геополитически клин между Русия и Китай и отстоява възможностите на Япония да изгради своя собствена външна политика отвъд пределите на съюза със Съединените щати.

Путин също залага много на срещата при горещите минерални извори. Той се надява да убеди Япония да се противопостави публично на режима на санкции, наложен от Запада заради анексията на Крим, да привлече приток на японски инвестиции, особено в изоставения руски Далечен изток, и не на последно място да изпрати скромно послание до Пекин, че Русия има други благодетели в Азия.

Третият актьор в тази драма не е в банята, но пуска мехури под водната повърхност –новоизбраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп. Неговото, както изглежда, благоприятно отношение към Путин предоставя на Абе много по-голяма свобода на действие, за да уреди решаването на спора – процес, който Вашингтон активно блокира в миналото, като се започне от несполучливите преговори през 1956 г. Но търговският нюх на Тръмп за сключване на сделки може да бъде нож с две остриета. Ако Путин има причина да смята, че единната позиция на Запада по отношение на руските санкции скоро ще се пропука от само себе си, той ще бъде по-малко мотивиран да се споразумее с Абе под формата на териториални отстъпки.

Може да се окаже, че всичко зависи от тази баня с гореща минерална вода – и дали Путин и Абе ще влязат в нея с действителното намерение да постигнат сделка.

* * *

За да се разбере този момент, човек най-напред трябва да си представи, че се намира на обвития в мъгла остров Кунашир. Наред с островите Итируп и Шикотан и островната група Хабомай, това е територия, за която претендират и двете държави. За Русия това са „Южните Курили”, част от веригата Курилски острови, превзета някога от имперска Япония и „освободена” по време на Втората световна война. Островите стават владение на Япония съгласно договор от 1855 г., а през 1905 г. в резултат от Руско-японската война тя разширява влиянието си в региона, като получава и южната част на остров Сахалин. Когато започва Втората световна война около седемнайсет хиляди японци обитават островите.

Паметник от червен камък на остров Кунашир отдава почит на войниците от Червената армия, загинали в онези последни дни от войната. Днес части на руските гранични войски са разположени на островите, които образуват преграда по протежение на едната страна на Охотско море, бастионът на руските подводници, въоръжени с балистични ракети. През тесен пролив може да се види Хокайдо.

Но за много японци този пролив не маркира границата на тяхната територия. За тях контролираните от руснаците острови са „Северните територии”, тоест японски земи, завзети незаконно от Съветския съюз. Провалът в разрешаването на този спор оставя двете държави повече от 70 години по-късно без мирен договор, който официално да прекрати войната помежду им.

По време на посещение на остров Кунашир през 1991 г., точно преди разпадането на Съветския съюз, едва ли е било възможно да се установи по нещо, че островите имат толкова огромно стратегическо значение. По това време в пустия пристанищен град Южнокурилск живеят само 7000 рибари и техните семейства, които се изхранват, като ловят раци, сьомга и други морски дарове от богатите на тях води около островите и ги отнасят в западналата консервна фабрика. Самолетите кацат на писта, покрита с гофрирани метални плоскости – летище, първоначално изградено по време на японското управление, а посетителите се придвижват по пътеки от отъпкана пръст. Посетителите на този отдалечен край на Руската империя са били и продължават да бъдат рядкост, а островитяните се оплакват тайно от това, че са забравени от Москва.

В онези дни жителите на островите се интересуват главно от привличането на японски туристи и инвеститори и прекарват своите вечери, взирайки се жадно в странния свят на среднощните развлекателни програми с оскъдно облечени жени по японската телевизия – вълнуваща новост тогава на фона на еднообразната съветска телевизия. През последните години съветското правителство демонстрира интерес към островите, като изпраща висши ръководители и обявява нови инвестиции в сферата на жилищното строителство и отбранителните съоръжения. Но общият брой на населението не се е променил много – твърди се, че на четирите острова, включително Кунашир, живеят около деветнайсет хиляди души, а регионът продължава да бъде изостанал.

В епохата на „перестройката” руснаците предлагат като примамка сделка по териториалния въпрос в замяна на приток на японски инвестиции. Отправната точка за сделката е споразумението от 1956 г., според което японското правителство се е съгласило с положението, че връщането на двата по-малки острова – Шикотан и необитаемите островчета Хабомай, ще бъде достатъчно основание да се сключи мирният договор.

Последният сериозен опит за провеждане на преговори датира от началото на управлението на Путин през 2000-2001 г. Според Кацухико Того, който ръководи преговорния екип на външното министерство през 2000 г., японската страна лансира идеята за отлагане на въпроса за суверенитета, предполагаща тя да получи контрол върху двата по-големи острова в някакъв неопределен момент в бъдещето. Руснаците отхвърлят тази идея, но на свой ред поставят на масата за обсъждане възможността да се върнат към предложението от 1956 г. за двата по-малки острова. Оттогава руснаците и японците са разговаряли за сделка „две плюс алфа”, в която „алфа” означава нещо отвъд условията от 1956 г., но не непременно цялата територия. Компенсацията винаги е включвала японски инвестиции в Русия. Когато Путин, който е ревностен почитател на джудото, се връща на президентския пост през 2012 г., след като е изкарал един мандат като министър-председател, той декларира на всеослушание, че е готов да приеме „хикиуаке” (hikiwake), термин от джудото, който означава „равенство”, а в случая явно насочва към териториалното предложение от предходното десетилетие.

* * *

Абе също така се връща на власт като министър-председател през 2012 г. след кратък неуспешен престой на поста в периода 2006-2007 г. Той има заслужената репутация на знаменосец на консервативните националисти, за които връщането на островите е убедителен символ на възстановяването на гордостта и достойнството, изгубени в края на войната.

Абе незабавно предприема съгласувана кампания, с която да спечели Путин, реагирайки на неговия израз „равенство”. През април 2013 г. Абе завежда голяма икономическа делегация в Москва, а през февруари 2014 г. многозначително е част от малцината световни лидери, които присъстват на Олимпиадата в Сочи и седят до руския президент. Усилията пропадат след завземането на Крим от страна на Русия и избухването на войната в източната част на Украйна – Япония официално се присъединява към редиците на Запада в налагането на санкции срещу Русия (макар че мерките на японците са значително по-меки в сравнение с останалите). През тази година обаче Абе се връща към ролята си на „ухажор”, отивайки през май в Сочи на визита, която включва среща при закрити врати на четири очи.

За Япония самата Русия вече не е директна заплаха за сигурността, отбелязва Джеймс Браун, живеещ в Токио професор, който в дълбочина изследва руско-японските отношения. „Въпреки това квазисъюзът между Русия и Китай е стратегически проблем за Япония, особено ако е съпътстван от ограничаване на ангажимента на Съединените щати към Източна Азия”, обяснява Браун. Целта не е да се изградят тесни връзки с Москва, а по-скоро да се предотврати тоталното й въвличане в стремежите на Пекин в региона. Японските официални лица продължават да настояват, че няма да се примирят с друг вариант освен връщането на всички острови. Но по думите на бившия японски дипломат Того, „сега е налице нова стратегическа логика за Япония – ответната реакция на възхода на Китай. Абе разбира тази логика”. Една териториална сделка „ще накара Китай да погледне по-сериозно на Япония”, добавя Того, който е сред най-изтъкнатите поддръжници на споразумението.

Президентските избори в Съединените щати отварят повече възможности за сключване на евентуално споразумение. Според японски анализатори Абе е убеден, че може да се възползва от удобния случай, оттегляйки фактически Япония от наложения от Запада режим на санкции срещу Русия като основа за договарянето на по-изгодна сделка. Избирането на Тръмп изглежда ще предложи дори още по-благоприятна възможност с разсейващия преходен период на предаване на властта и дружелюбно настроената към Путин администрация.

През последните седмици обаче поне на официално равнище се наблюдава опит да бъдат попарени надеждите. „Всеобщо е убеждението в Япония, че Путин просто изчаква да види какъв ще е подходът на Тръмп към Москва, след като встъпи в длъжност, и по тази причина за момента е загубил желание да изработи умело споразумение с Токио”, посочва опитният дългогодишен външнополитически анализатор Джунджи Такино от водещия японски всекидневник „Асахи Шимбун”. „Ако Тръмп тръгне да оправя отношенията с Москва, тогава мотивацията на Путин да използва Япония за потенциален пробив в режима на санкции ще намалее.”

По-миналата събота в изказването на руския външен министър Сергей Лавров в Москва след последните разговори с неговия японски колега Фумио Кишида прозвучава песимистична нотка. „Не е лесно да се преодолее пропастта в принципните позиции на двете страни”, заяви той. В момента, в който Кишида се завръща обратно в страната си, дори и оптимизмът на Абе изглежда разколебан. „Това не е въпрос, който може да бъде решен в рамките само на една среща”, съобщава Абе на японските длъжностни лица.

* * *

В периода на подготовката на срещата на най-високо равнище Русия недвусмислено заяви своята непреклонна позиция по териториалния въпрос. На Източния икономически форум във Владивосток Путин съобщи пред „Блумбърг”, че Русия не „търгува с територии”. В края на ноември Руският тихоокеански флот разположи противокорабни ракети на два от Южните Курилски острови – демонстративна стъпка, която предизвика недоволство от страна на Токио. В Москва везните се наклониха категорично срещу споразумението: За руския елит „не съществува ясен отговор на въпроса защо Русия има нужда от Япония”, обяснява бившият руски посланик в Япония Александър Панов, който отбелязва, че лично Путин е по-благосклонен да се пристъпи към сключването на споразумение от неговите съветници.

Според руски анализатори единствената възможна формула е заложена в подписания през 1956 г. документ. Но дори и Абе да отстъпи и да приеме двата по-малки острова (стъпка, която малцина руснаци очакват да се случи), Русия може да продължи да отстоява позициите си. „Най-голямата загадка е какво ще направи Русия, ако Япония се съгласи с условията от 1956 г.”, посочва Дмитрий Стрелцов от Московския държавен институт по международни отношения. „Това ще е часът на истината.”

Дори и да може да бъде постигнато споразумение, вероятно то трудно ще бъде представено в положителна светлина пред руската общественост. Островите имат символично значение като част от победата на страната във „Великата патриотична война” (както Русия нарича Втората световна война), свещеният стълб на националната идентичност, който е в центъра на идеологията на Путин. Хардлайнерите твърдят, че богатите риболовни райони около островите са твърде ценни за икономиката, за да бъдат пожертвани, и че преотстъпването на която и да било част от териториите ще застраши използването на Охотско море като поле за разполагане на руските атомни подводници. „Никой не може да гарантира, че на островите няма да бъде изградена американска военна инфраструктура”, допълва яростният противник на споразумението Анатолий Кошкин от Института за източни изследвания в Москва.

Общественото възприятие също така представлява значително препятствие за Путин. Въпреки положителното отношение към Япония, съкрушителното мнозинство от 78% от руснаците са против предаването на островите на Япония, докато само 7% одобряват такава стъпка. Това показват данните от проучване на общественото мнение, проведено през май от независимия социологически център „Левада”. 71% от анкетираните се обявяват и срещу сключването на компромисно споразумение, включващо прехвърлянето на двата по-малки острова. Според Стрелцов една силна пропагандна кампания по държавната телевизия би помогнала да се променят гледните точки. Но дори и тогава за лидера, който е заложил на авторитета си на закрилник на руския народ, ще бъде трудно да защити такова решение. „Особено след Крим Путин има имиджа на обединител на руските земи”, пояснява Кошкин.

През май, когато се срещна с Абе в Сочи Путин вероятно е имал по-голяма готовност да поеме този риск, бидейки изправен пред стагниращата руска икономика, изненадващо устойчивия режим на санкции и перспективите за враждебната администрация на Хилъри Клинтън. Но седем месеца по-късно той вече не изглежда толкова като персона нон грата в световните дела, колкото на авангард на надигащите се популистки и националистически движения по целия свят.

Президентските избори във Франция през 2017 г. ще се отличават със списък от кандидати, които са приятелски настроени към Москва и склонни да вдигнат санкциите. Хвалбите на Тръмп за Путин, без да има гаранции за подобряване на отношенията след като веднъж встъпи в длъжност, предлагат на Москва най-малкото възможност, която буди надежди. Сега Абе е човекът, който се притеснява за отношенията си с Вашингтон, както личи от неотдавнашното му краткотрайно посещение в позлатената кула на новоизбрания президент в Ню Йорк.

Абе ще се сблъска с враждебната реакция на своите собствени националистически поддръжници, ако прекалено много отстъпи пред Путин. „Приемането на сделката, която е била възможна и през 1956 г., би било равносилно на признанието, че положените през последните 60 години усилия са били напълно безсмислени”, отбелязва професорът от Токио Джеймс Браун. „Всеки японски лидер, който застане на тази смела позиция, ще бъде разкъсан от дясното крило и голяма част от медиите.”

* * *

Но дори и да не се постигне незабавно разрешаване на спора за островите, и двете страни ще бъдат заинтересовани да демонстрират напредък. Промяната на ситуацията в сферата на търговията – намаляла с 30 процента в доларово изражение през 2015 г. след срива на цените на горивата и с още 28 процента до септември тази година включително, е очевидното място, откъдето трябва да се започне. Бившият руски посланик Панов очаква на срещата на върха да бъдат подписани около десет споразумения. Япония вече е направила редица предварителни сондажи с държавната Японска банка за международно сътрудничество, анонсирайки планиран заем от 211 милиона щатски долара за големия проект за добив на втечнен природен газ в северната част на полуостров Ямал, ръководен от руската компания „Новатек”. Твърди се още, че две от по-мощните японски банки обсъждат кредитен пакет на стойност 845 милиона щатски долара с притежавания от руската държава газов гигант „Газпром”, а перспективата за проект за газопровод от руския остров Сахалин до Токио отново се появява на повърхността. „И двете държави постоянно говорят за островите, защото до момента нямат друг дневен ред”, посочва Игор Дяченко, изпълнителен директор на Руско-японския бизнес съвет. „Сега бизнесът подготвя положителна програма.”

След като и Путин, и Абе обръщат поглед към срокове, които биха могли да преминат отвъд 2020 г., то това означава, че има предостатъчно време за бавно „ухажване”. Абе се надява, че със своите жестове и йените си ще спечели доверието на Путин. Погрижил се е умело да изработи икономическите си предложения, за да отговори на руските потребности извън традиционните енергийни интереси, включително в сферата на здравеопазването, градското развитие, промишленото производство и технологиите. Дяченко шумно рекламира пилотен проект за подобряване на градското планиране и жилищното строителство, който ще започне през 2017 г. във Воронеж – град, който се намира на около 460 километра южно от Москва. Путин със сигурност няма да се откаже от инвестициите или от геополитическите придобивки. „Путин не бърза”, обяснява Александър Габуев, ръководител на програмата „Русия в Азиатско-тихоокеанския регион” на Центъра „Карнеги” в Москва, „Той смята, че може да се възползва от страха на японците от Китай.” Посещението на онсен може да бъде просто една прелюдия. Възможно е догодина Путин да покани Абе на среща на най-високо равнище в традиционна руска баня.

 

Автори: Даниъл Снайдер, Ноа Снайдер

 

Източник: Foreign Policy


Превод: Мария Дерменджиева за а-спекто