Интервю на Юлия Владимирова с писателя Владимир Зарев

 

 

Господин Зарев, коя е причината разделящите линии днес да са повече от връзките, които ни сплотяват, стоплят и свързват?

 

В тези несвършващи, често мъчителни и сложни години на преход се случиха прекрасни за всички нас неща. Беше възвърната свободата на словото и на личността, а свободата е навярно най-висшата човешка ценност, тя проявява не само нашата независимост, а е и форма на човешко различие. Колкото по-различен е един човек, толкова реално той е по-свободен, повече може да отстоява собствената си уникалност, да бъде себе си, сам да определя духовните и практическите си цели, стратегиите си в този негов единствен подарен живот. Разбира се, свободата може да възвиси човека, а може и да го опростачи, да развие ниските му първосигнални инстинкти, да поощри егоизма, наглостта, безсърдечието и цинизма. За жалост в годините на безконтролен до обида, до отчаяние и несекващ грабеж българският народ насилствено беше разделен на незаслужено бедни и на незаслужено богати. Половината от българите живеят в непрестанна, безпросветна мизерия, натикани са насила в ниските вибрации на бита, в това дали ще достигнат левчетата да си платят лекарствата и тока, а десет процента притежават несметно за нашите мащаби богатство, натрупано обикновено не просто безчестно, а незаконно и престъпно. В своята прекрасна сага „Буденброкови” Томас Ман твърди, че първото поколение капиталисти прави пари, второто поколение се занимава с политика, третото излъчва високи интелектуалци, а четвъртото поколение по правило деградира. У нас се получи една ужасяваща симбиоза между първото и четвъртото поколение, голямата част от родните ни капиталисти крадяха, натрупаха лесни, „мръсни” пари и мигновено деградираха. Те просто съсипаха, превърнаха в руини една огромна икономика, похабяваха откраднатото, изнесоха огромни капитали извън България или ги заровиха във всякакви житейски бляскавости, в обетовани дворци и безсмислен, нахално показен разкош. Бяха покварени правосъдието и полицията, беше тотално корумпирана и реално парализирана имунната система на всяка държавност. Прокуратурата и съдът у нас не спомогнаха да се реши нито един национален проблем, както и политическата класа в някакъв смисъл, те станаха част от олигархичната ни мафия. В годините на пълна безнаказаност корупцията се превърна в задължителен икономически механизъм, а престъплението от изключение се превърна в норма, в правило, в ежедневие. Именно това породи огромната, непосилна пропаст между бедни и богати, която прогони два милиона българи от родината им и изправи народа ни пред невиждан демографски срив.

 

Наближават светли празници. Сякаш все повече започнахме да ценим материалното изражение на щастието, отколкото духовното. Защо позволихме да се появи тази нова „ценност” заедно с егоизма и да ни завладее тъй лесно?

 

Преди време ме попитаха кой според мен е най-ужасяващият и подсъден грях. Без да се замислям, аз отговорих: алчността. За жалост алчността и парите у нас се превърнаха в основна, в най-висша и възмечтана човешка ценност. С огромна леснина ни беше вменено американското разбиране за щастието, щастието се отъждествява с успеха, а успехът с парите. Но щастието е нещо далеч по-красиво, всеобемащо и сложно. То включва нашето здраве, високите цели и духовността ни, хармонията ни със себе си и с другите, прекрасната възможност да обичаме и да бъдем обичани.

Преди демократичните промени за всеки от нас парите бяха необходими и много важни, но не бяха определящи, те не носеха престиж. Нещо повече, хората с много пари изглеждаха съмнителни, те непрекъснато бяха проверявани и разследвани от органите на милицията и на съда. Престижни за отделния човек бяха връзките с висшите партийни, държавни и стопански ръководители, които тогава управляваха и разпределяха целия ни живот. С парите просто нямаше какво да се направи – не можеше да се изгради фабрика, да се открие хотел, ресторант или магазин, да се организира околосветско пътешествие, свободно да се пътува, за панелен апартамент се чакаше по двайсет, а за автомобил „Лада” десет години. След 1989 година парите изведнъж добиха нова стойност и българите пожелаха да получат бързо това, което на Запад се постига с поколения усилия и труд, пожелаха да забогатеят от днес за утре. Ала такова мигновено забогатяване можеше да се постигне единствено с помощта на престъплението. На насилието (спомнете си властта на „мутрите”) и на престъплението (безогледното разграбване на България). У нас се създадоха два милиона фирми, в анархията, в неочаквано възникналия хаос и беззаконие всички се опитваха да се облагодетелстват, само че едни крадяха керемидите на селскостопанските обори и електрическите ключове в обезлюдените предприятия, а други – десетки милиони в зелено. Ще прибавя нещо наистина важно, което съм изследвал в няколко свои романа, в „Разруха”, в „Светове” и особено в третата част от трилогията ми „Законът”. След демократичните промени българинът ненадейно и смайващо проумя, че парите дават свобода и власт – пълна безнаказаност и необятна свобода, а също нахална и безмерна, неконтролируема власт. Може да звучи измислено, но според мен всеприсъствието, насилието и властта на „партията ръководителка” бяха заменени от всеприсъствието, насилието и властта на парите.

 

Къде е духовният човек – той съпротивлява ли се все още на безпътицата и трагизма на битието си или е безвъзвратно унищожен от системата?

 

Плътта е тленна и временна, само духът е вечен. Мисля, че когато са го съдили и малтретирали, Сократ беше възкликнал: „Вие не биете Сократ, вие биете кожата Сократова”. Духовният човек е не само истински свободен, но той остава недостижим за житейските несгоди, дори за насилието. Така е било във всички общества, така е и днес. Едно от непростимите поражения, които предизвика болезненият ни и несвършващ преход, е, че все по-често умният, интелигентният, почтеният, моралният човек у нас се отъждествява с глупака, а откровените крадци, мошеници, насилници се превръщат в героите на нашето време, те биват непрестанно обговаряни от медиите и са осветени от прожекторите на общественото внимание. Това поквари няколко поколения българи и са необходими години, най-вероятно десетилетия, за да бъдат възстановени нормалните човешки ценности.

 

Къде виждате вярата и спасението ни като общност сред озъбените бездни на безразличието, на безпризорните индивиди, на притъпената чувствителност, социалната безизходица? В какво е надеждата?

 

Вярата е от огромно, от определящо значение за опазване на хуманизма, на високите обществени ценности и на личния ни морал. За жалост също като държавата, Църквата у нас не е на висота, тя не успя да привлече и сплоти хората около себе си, да предложи като личен пример милосърдие, човеколюбие, всеотдайност и скромност в служението. И тя носи своята определена вина за този пропилян и повече разрушителен преход.

Що се отнася до светския, до обществения живот, то аз от години твърдя и по тази причина написах и романа „Орлов мост”, че създаването и укрепването на гражданското общество е единственият изход за България. Българската политическа класа от всички цветове и привидно различаващи се партии не само се обвърза с олигархията, но по един недостоен, престъпен начин превърна политиката в най-сигурния и доходоносен бизнес. Не рискуваш нищо, не влагаш пари, усилия, умения и нерви, но непрекъснато преразпределяш. Използваш пършивото си влияние и алчно, нахално преразпределяш. За тези вече 27 години нашите любими народни избраници не успяха да създадат нито един свестен закон, който да не бъде ежегодно поправян, но в същото време участваха в погрома на националната ни икономика, на промишлеността и селското стопанство, в разграбването на България. Стотици, често печеливши предприятия бяха продадени на безценица или подарени на партийни лекета и послушковци, политическата ни класа успя да съсипе дори нашата най-мощна и носеща огромни приходи енергийна промишленост. СДС подписа скандалните договори с американските топлоелектрически централи и загроби България да изкупува тока от тях за двадесет години на тройно по-висока цена. Най-безотговорно БСП зарови в АЕЦ „Белене” повече от един милиард и шестстотин милиона евро. ДПС пръсна един милиард и триста милиона евро за „Цанков камък” и водното огледало в Кърджали. НДСВ продаде разпределителните дружества при крайно неизгодни условия, най-вероятно на цената на медните проводници и засекрети сделките защото били фирмена тайна. ГЕРБ позволи да се презастроят източниците на т.нар. „зелена енергия” и така оскъпиха тока с триста и петдесет милиона лева годишно – пари, които се събират от целия оголял народ, но се разпределят между десетина-двайсет фамилии. Представете си какво е окрадено и награбено само от енергетиката през тези злощастни години... Куче влачи диря няма. В същото време цари пълна безнаказаност, всички знаем, че корупцията е прояла държавността – от политиците и висшите чиновници до полицаите и дребните общински служители, плъзнала е навсякъде, дори в здравеопазването. Правосъдието е изпразнено от смисъл понятие, то сякаш не съществува, висшите магистрати са по-скоро част от мафията. Могат да бъдат осъдени бедните хора, които не са си платили парното за два месеца, но няма нито един осъден политик, министър или натрупал несметно богатство с безчестие милионер.

Единственият начин да бъдат озаптени некадърната ни и проядена от корупция политическа класа, ненаситната олигархия и престъпната съдебна система е гражданското общество. А то означава обединението на цялото народно несъгласие, на всички нас, то предполага отново да бъдат събудени площадите, да бъдат огласени от народния гняв. Без нашата активна и обединена съпротива тези алчни и паразитиращи хора ще изсмучат докрай националната енергия и народът ни ще се стопи, ще изчезне. Аз съм изумен от безволевото ни търпение, от националното ни овчедушие, от отсъствието на национален инстинкт за самосъхранение и моята последна надежда е „Орлов мост” не просто да се повтори, а с усилията на цялото ни общество да възстановим имунната система на държавността.

 

Романът Ви „Разруха” в Германия придоби много голям успех, германската критика Ви нарече „българският Балзак”. Това означава ли, че описаните от Вас болезнени характеристики на българския преход с криминалните му проявления и опустошителни последици са и универсални?

 

Романът „Разруха” наистина имаше необикновено щастлива съдба в Германия. За него излязоха над 40 изцяло положителни, ласкави рецензии в най-значимите и тиражни немски медии като „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, „Нойе цюрхер цайтунг”, „Берлинер цайтунг”, „Ди велт”, „Щерн”. Той беше издаден от известното германско издателство „Кипенхойер & Вич” в твърди корици, а догодина ще излезе в престижната библиотека „КиВи” в меки корици. Същото се случи и с обемната ми трилогия „Битието”, „Изходът”, „Законът”, епичната сага е от над 2700 страници, тя беше издадена в твърди корици от издателство „Дойтике”, а друго престижно издателство „Де Те Фау” закупи правата и преиздаде през 2014-2016 година цялата трилогия в меки корици. Казвам го с гордост, защото това се случва за първи път с български книги. Сега ще се опитам да отговоря конкретно на Вашия въпрос. Да, целият свят сякаш става все по-бездуховен, все по-фалшив и виртуален и е задвижен изцяло от материалните потребности на хората. С усилията на крупните международни корпорации и могъщия финансов капитал глобалният свят успя да изгради и моделира глобалния човек, а той се характеризира с под средна интелигентност, с умението да работи активно и безупречно, но най-важното и толерирано негово качество е да консумира, да консумира и да консумира. Всъщност глобалният човек е един встрастен и ненаситен консуматор, който дава възможност на монополите все повече да произвеждат, следователно все повече да печелят, да печелят и да печелят. Докато природните ресурси бъдат изчерпани, тоталното затопляне доведе до катастрофични промени в климата, докато Земята остане без въздух и вода. За да се спре това безумие, също е необходимо човешко единение, а навярно и съпротивата, гнева на цялото човечество.

 

От какво се страхувате?

 

Мисля, че не се боя от смъртта, защото не се страхувам от живота. Най-силно ме плаши тоталното опростачване, което никога не е сполетявало с такава бедствена сила народа ни, и бездуховността. Ако се замислите именно просвещението и духовността са спасявали българския народ от изчезване в най-тежките и драматични времена на неговото съществуване. Ето защо аз твърдя, че просветата, културата и духовността са най-важната и определяща част от националната ни сигурност, че те имат по-голям смисъл и значение за националната ни сигурност от двата полуживи самолети и кастрираната ни до неузнаваемост армия. За жалост политическата ни класа упорито не разбира това, просветата, науката, културата са натикани в задния двор на общественото внимание. Всъщност политическата класа не желае да се занимава с наука и култура, защото там не може да се краде, те не носят пари и влияние.

Наближава един от най-прекрасните, от най-красивите човешки празници, Рождество Христово. Позволете ми чрез вашата медиа да пожелая на всички българи преди всичко здраве, благоденствие и щастие и да опазят човешкото си достойнство.

 

Източник: а-спекто