Забелязвам, че в последно време някои особено гласовити професионални протестъри, заедно с  предрешени като университетски преподаватели дейци на силно политизирания неправителствен сектор, както и бивши обитатели на шлифера на Бойко Борисов отново са почнали неистово да припяват любимата си мантра.

Тя звучи горе-долу така: „Няма ляво и няма дясно. Важното е да сме морални, умни и красиви. Само така ще можем да отрежем всички глави на корупционната ламя, да извършим чутовната съдебна реформа и да установим рая. Първо в България. После и в други държави.”  Разбира се, всеки нормален човек отдавна е забелязал, че най-големите пропагандатори на клишето „няма ляво, няма дясно” са именно представителите на българската десница. Тъй като целият преход в България се извършваше под десни лозунги, сега на тези хора им е леко неудобно да се пишат десничари и затова си измислят всякакви други имена от сорта на реформатори 1, реформатори 2 и т.н. Включително и учредителната сбирка на 852-та дясна партия в България мина под мотото „не сме нито леви, нито десни, просто сме много готини. Даже и олигарсите, дето ни дават парички за партията, са много готини”. Тези неистови опити да бъде заличена границата между дясното и лявото е от най-голяма полза именно за олигарсите. Прикривайки се зад фразите за някакво всеобщо благоденствие, те всъщност  прокарват личните си финансови интереси. Това е същото като с прословутата съдебна реформа, която един тесен кръжец ни пробутва като панацея срещу всички беди. Бъдете сигурни, че ако тази реформа се осъществи във варианта, за който бленува въпросният кръжец, печеливши ще бъдат единствено неговите членове.

 

Но да се върнем на лявото и дясното. Работата е там, че колкото и да се напъват десните анализатори, разлика между двете съществува и тя е  огромна. Левицата защитава социалната справедливост и правата на хората на наемния труд, а десницата, каквито и реформаторски и постреформаторски одежди да намята, защитава собствениците. При това колкото по-големи са собствениците, с толкова по-голямо усърдие ги защитава. Левицата е за такива изменения, които да променят към по-добро живота на повечето граждани, а десницата защитава подобряването живота на тези, които и без това си живеят достатъчно добре. И тъй като все пак не е удобно в най-бедната страна на Европейския съюз открито да се възхваляват десни практики, почват да ни пълнят главите с глупости от сорта на тази, че нямало дясно и ляво, а единствената разлика била между добрите и лошите. Т.е. има едни олигарси, които са лоши, защото... абе, защото са лоши, а има и едни други олигарси, които са добри, защото изповядват либералните ценности и ни дават пари за поредната партия. Не знам дали някой друг освен дописниците в медиите на „Америка за България” вярва на тази схема, тъй като тя няма нищо общо със здравия разум. Във всеки случай съм убеден в едно – всеки път, когато някой протестър, някой бивш министър на Бойко Борисов или някой NGO-активист почне да ви обяснява, че няма ляво и дясно, можете да бъдете сто процента сигурни, че този или тази са толкова десни, че по-вдясно от тях е само стената.

 

Автор: Петър Волги

Източник: а-спекто