Инвеститорите, подобно на астрономите или антрополозите, разчитат на интелектуални модели, за да проумеят сложната вселена, да направят избор и да определят приоритетите за бъдещи проучвания. Доста често обаче някое необикновено явление предизвиква преоценка на онова, което си мислим, че знаем. Това би могло да бъде черна дупка или странна вкаменелост. А би могло да бъде и политически катаклизъм, като например референдума за Брекзит във Великобритания или избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати.

В края на бурната 2016 година и началото на новата 2017 година зашеметените световни пазари продължават да поставят нови рекорди. Но това не трябва да отвлича вниманието на инвеститорите. През 2017 година на тях ще им се наложи да направят преоценка на работата на световната икономика и да коригират по съответстващ начин своите оценки на всички акции или облигации, предложени на пазара, защото дори и някои от основните пазарни характеристики да са останали същите, много други са се променили. В продължение на поне две десетилетия по-голямата част от инвеститорите са съгласни с консенсусното мнение на икономистите и политолозите, че светът става все по-малък и по-интегриран. Благодарение на възхода на Китай и Индия една трета от населението на света изведнъж се превръща в работници и потребители в световната икономика. А новите технологии предлагат евтини комуникации, напреднала роботика и все по-мощни инструменти за анализ на данни, които позволяват на компаниите да съкратят материалните си запаси и да интегрират по-добре веригите на доставките. В същото време политическите лидери постепенно разработват регулаторни и търговски режими, които премахват митата, опростяват пресичането на границите и откриват нови привлекателни пазари. Добрите компании правят опити да се възползват от новите възможности, а инвеститорите търсят фирми, които в този смисъл изглеждат най-обещаващи. По данни на Световната търговска организация износът на стоки и търговски услуги се е увеличил четири пъти от 1995 година насам. С оглед на тези резултати, когато след финансовата криза през 2008 година постиженията на световната търговия започват да се влошават, повечето политици решават, че ръстът на икономиката ще се възстанови с помощта на нови търговски споразумения. Администрацията Барак Обама от своя страна предвиждаше създаването на обширна зона за свободна търговия, включваща както Азия, така и Европа. Подписването на двете грандиозни споразумения – Транстихоокеанското партньорство с участието на дванайсет държави и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, би поставило САЩ в центъра на един интегриран пазар, който обхваща две трети от световната икономика.

 

Тези надежди обаче угасват сега, когато популистките движения в целия Запад, възползвайки се от общественото недоволство заради зараждащия се световен ред, печелят на изборите. Откакто радикалната антисистемна партия СИРИЗА победи на изборите в Гърция преди почти две години, избирателите изглеждат все по-пленени от идеята за национални правителства, противопоставящи се на наднационални и международни организации, като например Европейската комисия и Международния валутен фонд. Много наблюдатели интерпретират по тази аналогия и референдума за Брекзит – като опит за възстановяване на контрола над националните граници. И докато за причините, довели до победата на Тръмп, историците ще продължат да спорят и след края на президентския му мандат, сега вече е ясно, че много от поддръжниците му точно по същата логика искат САЩ да залостят вратата, да заредят килера си със стоки и да разчитат повече на самите себе си, отколкото на чуждестранните си приятели. Взети заедно, всички тези политически резултати – включително и антисистемните сили, набиращи подкрепа за германските и френските избори догодина – ще спрат по-нататъшната глобална икономическа и политическа интеграция поне в краткосрочен план. Държавите засега ще избягват грандиозните търговски споразумения и ще правят само половинчати усилия да хармонизират регулациите си. Компаниите, работещи на международните пазари, скоро ще се сблъскат с по-високи разходи, тъй като придвижването на стоки през държавните граници и наемането на чуждестранни работници ще става по-трудно, а междувременно инвеститорите могат да очакват по-ниска възвръщаемост. Дори един умерен конфликт в сферата на търговията между САЩ и Мексико например би могъл да донесе изключително големи загуби за производителите на автомобили, тъй като понастоящем някои компоненти пресичат американската граница по осем пъти в хода на производствения процес. И ако компанията „Боинг” все още не се е заела да сложи в ред своята гигантска глобална верига за доставки, създадена за модела „Дриймлайн”, сега ще побърза да го направи колкото е възможно по-скоро.

 

Ако избирателите искат да ограничат трансграничното движение на стоки, услуги и хора, компаниите ще трябва да приемат един нов модел в бизнеса, който включва създаването на дублиращи структури вътре в държавата. А на инвеститорите ще им се наложи да търсят фирми, които могат да печелят при минимален брой пресичания на границата, или такива, които могат да продължат да генерират печалба въпреки засилените протекционистки мерки. В крайна сметка пазарът ще насърчава по-скоро онези фирми, които са в състояние да опонират на правителствата и да лавират в условията на противоречиви регулации, отколкото фирмите, способни да повишават производителността и да откриват нови пазари. В същото време новопоявилият се модел, ще продължи да се съобразява с важните сили, които са поддържали стария модел, особено силите на глобализацията и технологичните иновации – тях противодействието на избирателите няма да ги спре. В съвременната глобална икономика следващият съществен скок в производителността ще дойде благодарение на компании, които в по-голям мащаб се занимават с анализ на данни за потребители и производствени линии. Компаниите, справящи се успешно с тази задача, ще бъдат в състояние да създават по-добри продукти на по-ниски цени, но те ще постигат значителни печалби само ако могат да сравняват данни от различни държави и юрисдикции. Междувременно неизменната логика в развитието на интернет, повишаващата производителността роботика и разделението на труда, описано за първи път от Адам Смит, ще заставят правителствата да си сътрудничат. Мъдрите инвеститори ще търсят компании, които са в състояние да издържат по време на настоящата популистка революция срещу глобализацията и да извлекат полза от зараждащите се икономически и технологични тенденции. Те ще използват сложни методи за анализи, предназначени за сложни времена. Подобно на талантливите астрономи или антрополози, успешните инвеститори ще открият надеждните модели в морето от противоречиви данни.

 

Източник: „Проджект Синдикейт”
Превод: Мария Дерменджиева за а-спекто
Автор: Кристофър Смарт

 

Кристофър Смарт е старши научен сътрудник в Центъра за бизнес „Мосавара-Рахмани” към Училището по управление „Джон Ф. Кенеди” на Харвардския университет, бил е съветник на президента по международна икономика, търговия и инвестиции (2013-2015 г.) и заместник-съветник на министъра на финансите за Европа и Евразия (2009-2013 г.)