Може ли Толстой да се окаже недостоен за българската култура? Не някакъв Пьотр, който наскоро разбуни страстите заявявайки, че руснаците щели да изкупят България…А онзи, великият, авторът на „Война и мир” и „Ана Каренина”. Може ли Лев Толстой, един от най-светлите умове на човечеството, да се окаже недостоен въобще за нечия култура по земята? Въпросът изглежда реторичен, обаче една чудна съвременна история от Варна дава положителен отговор. Да, Лев Николаевич Толстой, определян за най-великия романист в световната литература, оставил след себе си едни от най-хуманните послания в историята на идеите, се оказа неподходящ за българската култура.

Война и мир… със себе си

 

Някъде около 50-ата си годишнина Лев Толстой (1828 -1910) преживява силни душевни сътресения. Вече е написал най-великите произведения, намерил е слава и почит, но е срещнал най-тежката несправедливост – умира му детенце. Търси упование, смисъл, започва да изследва християнството. Така се ражда късният Толстой, който се отрича от творчеството си и ще завещае нравствено-философско учение, известно като толстоизъм (от този период е знаменитият труд „Възкресение”). То проповядва, че християнската нравственост няма общо с обредите и тайнствата на църквата, отхвърлят се догмите и каноните. По-важното е, че учението има силна социална насоченост – призовава за всякакъв отказ от насилие, включително и служене в армията, отказ от богатство, насърчава се физическият труд, равноправието. Толстой яростно се противопоставя на общественото устройство, където човек е впрегнат по принуда и живее в противовес на собственото си разбиране за добро, справедливост, полезност. За всичко това големият писател е отлъчен от църквата, съчиненията му са забранени за издаване, но пък се появяват хиляди последователи, организирани в толстоистки комуни. В Българи има три – една малка и нетрайна край Долна баня около 1900 г., втора през 1906 г. в странджанското село Алан Кайряк (днес Ясна поляна, на името на руското имение на белетриста), третата, най-многолюдната (около 80 души македонски бежанци), през 1926 г. в село Прослав (днес квартал на Пловдив).

Около учението на Толстой има множество спекулации. Повлияно от анархизма, от него заимстват руски комунисти след октомври 1917 г., а и демократични идеологии през първата половина на XX век. Независимо от политическата употреба то остава едно от най-хуманните в историята с посланията за честност, мир, справедливост. В имението си Ясна поляна Толстой основава училища, първообраз на демократичното образование.

Един век по-късно във Варна се поява човек, който иска да популяризира толстоистките идеи у нас – трудолюбие, честност, ненасилие. Той е най-обикновен – строителен работник. Около 2006 г. преживява лична трагедия, на ръба на отчаянието е, търси смисъл, опора. Намира ги, започвайки да чете в руски сайтове философските трудове на Толстой. Мъжът се казва Йордан Йорданов. През 2008 г. издава сборник с толстоистки съчинения. През 2014 г. регистрира читалище във Варна – „Ясна поляна”. Но това е и стартът на един истински епос – големият руснак се оказва толкова нежелан в морския град, колкото могат да измислят административно-бюрократична система и… дивата, просташка и безпросветна русофобия.

 

Закон, но не за всеки

 

В масовите представи читалището е една голяма сграда, в която се извършва културна дейност. Реално не е така. Много от новоучредените български читалища нямат помещения, наемат зали. Теоретично Законът за народните читалища им дава възможност да ползват държавно или общинско имущество, позволява им субсидии, както и 50 декара общинска земя. Специално във Варна действа и интересна наредба. Тя гласи, че за образователни и хуманитарни дейности (т.е. и читалищни) сгради се отпускат по решение на Общинския съвет – след искане на съответното юридическо лице до кмета и негово предложение към местния парламент. Важен детайл е, че градоначалникът е „пощенска кутия”, т.е. той препраща искането до съвета, не може да отхвърля или да разрешава ползване на имот.

За две години от основаването на читалището Йорданов и малка група съмишленици навъртяха трагико-комичен километраж от съдебни дела и тонове хартия с молби и възражения – все в битката за сграда, земя и субсидии, полагащи се по закон. „Казвам им, не целя печалба. За идеята съм. Препитавам се от строителство, порутена сграда съм готов да взема и да я възстановя. От субсидията бих се отказал, ако ни дадат декари. Просто държа да се спази законът. Не става и не става…”, споделя Йорданов. Превърнал се е в подвижна обжалваща институция – институцията на дребния потъпкан човек, който малко на инат се бори за правата си.

През 2014 г. той подава молба в Община Варна за имот в центъра на града. Тъй като кметската администрация често пренебрегва подобни искания с мотив „няма свободни сгради”, практиката е желаещият сам да намира и посочва, затова Йорданов иска конкретен имот. Сградата е в окаяно състояние, мъжът обещава да я възстанови. Приложени са 100 подписа на хора, живеещи наоколо – желаят читалище. Имотът е отказан, скоро е вкаран в общинския списък за приватизация. Опитите продължават през следващата година – за две сгради (поне с едната да стане!). Първата от 10 години е формално ползвана от сдружение, като договорът е изтекъл, във втората… общината скоро щяла да мести чиновници. И двата имота са отказани, при втория все още се чакат чиновниците. Йорданов обжалва, делото не е минало втора инстанция година вече.

Третият опит е най-интересен. От кабинета на зам.-кмета Пейчо Пейчев се обаждат и казват, че е намерен свободен имот. Йорданов е поканен в общината, посреща го секретарка, качен е в лимузина и отведен на адреса. И тази сграда се е ползвала фиктивно от сдружение, на 87 години е, порутена. Но нищо, Йорданов ще я оправи, читалище „Ясна поляна” най-после ще има свой дом! Съгласява се. Следва чакане – месец, два, три… И още толкова – нищо. Тогава Йорданов пише писмо: „Искаме имота на улица…”. После и второ: „Желаем посочения ни имот на улица…”. Следва писмен отговор от зам.-кмета Пейчев с отказ да предостави сградата, защото имало съсобственик, който бил против. Йорданов обжалва и кметът на Община Варна Иван Портних е задължен да внесе искането за имот в Общинския съвет, което и прави.

На 29 юли т.г. заседава Комисията по собственост и стопанство към съвета. Йорданов е там, но следва нова изненада. В комисията е получено становище от Дирекцията по култура към Община Варна, в което се казва, че читалище „Ясна поляна” не се занимава с нищо. „Бяха написали, че едва ли не единствената ни дейност е да съдим общината”, обяснява Йорданов. А читалището, макар и бездомно, за две години е имало богата дейност – на 28 август (датата на смъртта на писателя по стар стил) се прави вечер на Толстой, многократно са организирани изложби, прожектирани са филми, честван е поетът Расул Гамзатов, проведен е икономически форум, посветен на Хенри Джордж, подредена е изложба за Илинденско-Преображенското въстание… Всъщност Дирекцията по култура има основание да недоволства от Йорданов. В безбройните дела той съди и нея, по-специално фонд „Култура”. През 2015 г. фондът е отказал да отпусне 3000 лв. за отпечатване на дневниците на Толстой, неиздавани у нас в нецензурирана версия. Според Йорданов решението е взето от човек без нужния образователен ценз…

Но да се върнем към заседанието на общинската комисия, разглеждаща предложението на Портних за предоставяне на имот на читалището. Йорданов е изненадан, становището на Дирекцията по култура не му е било предоставено предварително. Опитва да се защити, но следва истински апотеоз на многокултурната интердисциплинарност. Става съветник: „Колеги, работният фокус на читалището е върху живота и творчеството на Лев Толстой. Ще прочета и какви са целите му: „Развитие и обогатяване на културния живот, обичаите и традициите на българския народ, разширяване и приобщаване към ценностите на българската култура и изкуство”…  Лев Толстой по никакъв начин не се вписва в това!”. Съветникът е от Реформаторския блок, гражданската квота. Но Варна има и други бележити граждани. В гореспоменатия отказ да се финансират дневниците на Толстой експертите на фонд „Култура” са се произнесли: „Лев Толстой не е нужен на гражданите на град Варна”. Тук всеки нормален и що-годе интелигентен човек, гражданин или селянин, може да се хване за главата и да избяга в гората.

Но най-интересното предстои.

 

Вреда има, важното е да стане по-голяма

 

Пет дни по-късно е заседанието на Общинския съвет. Предложението на Портних за предоставяне на сграда на читалище „Ясна поляна” все пак е стигнало до сесията. На нея съветниците си стискат ръцете Варна да получи 29% от капитала на Пловдивския панаир при неясен общински интерес и със съмнения за бъдеща сделка в полза на добре известния бизнесмен Георги Гергов. Идва ред за малкия човек Йордан Йорданов. От трибуната се чете проекторешението, а в ръцете на съветниците е незаобиколимото отрицателно становище на Дирекцията по култура. Дава се думата на Йорданов. „Становището на Дирекцията по култура е тенденциозно, съдихме се с тях, имаме дейност”. Изброява я. Тогава обаче става съветник (този път от ГЕРБ) и пита: „Вие, г-н Йорданов, казвате, че ще ремонтирате сградата, но предоставихте ли строително-монтажни разчети и количествени сметки? Ние не можем безвъзмездно да даваме нещо без СМР-та и КСС-та!”. „Не съм, защото не знам дали ще ми дадете сградата, пък и никой не ми ги е искал. Разбира се, че ще го направя, аз желая да работя, не да отбивам номера”, отвръща слисан Йорданов. Следва гласуване и с 28 „въздържали се” предложението е отхвърлено. Мотивът са липсващите КСС-та и СМР-та – за порутен имот, който… ако не бъде даден, ще си остане все така порутен, Йорданов няма как да навреди. А през това време по микрофона се чува гласът на малкия човек: „Моралът е важен, с морал и съзнание се занимава Толстой, днес в България се вижда колко проблемно е общество без морал….”. Какъв морал, наивнико?

А междувременно читалище „Ясна поляна” не получава и визираните от закона земи. Върховният административен съд се произнася, че разпоредбата в закона за 50-те декара е с изтекла давност, макар редица общински съвети да раздават и след давността. Йорданов е пратил казуса в Страсбург. Не се предава – обжалва последния отказ на Общинския съвет за имота, завел е и дело заради нежеланието на кметството да му предостави субсидия. „Как няма да ги съдя? Влизат и казват  – ето, това са сумите, на тия и тия читалища се отпуска субсидия, на другите – не, подписвайте. Никой не обяснява защо, как, просто – подписвайте. И ощастливените читалищни ръководители подписват, няма да се откажат от парите, я”, описва схемата Йорданов. В „актив” са му още дела и административни сблъсъци – умножете изброеното до тук по две и ще получите половината.

Както става ясно, през цялото това време във Варна под закрилата на различни администрации функционират ред фантомни сдружения. Има и ромски читалища, такива и под прекия контрол на ДПС. Но защо не за Толстой? Откъде е това неистово желание да бъде спрян човек, който наистина иска да работи? Йорданов няколко пъти чува: „Руско читалище във Варна няма да има!”. Или: „К’ва Ясна поляна, бе, к’во е това? А, Толстой ли… не знаехме”. Но зад яростната русофобия и дивашката безпростветност се крие и друго обяснение. „Така е, след като не си техен човек, на общината. Трябва да си в техния кръг – сгради, субсидии… всичко има тогава. Иначе ти търсят цаката. Просто е, но това е обяснението – трябва да си техен човек”, казва Йорданов.

Така си е – имоти и пари не могат да се предоставят току-тъй, толстоизмът, както и да го погледнеш, е чужд на нашата култура. А морално-нравствената авантюра на малкия човек Йордан Йорданов, проявена в полза на големия Толстой, се души в паяжина, която мори всички ни, не мислете ли?

 

Автор: Симеон Георгиев

Източник: а-спекто